Анархия или Хаос

Анархия Или Хаос Изборът Е Твой

Анархия или Хаос?
Живеем в свят, белязан от огромно неравенство в богатството и
властта. Малкото избегнали материалната бедност често пъти заплащат
за това с психическо и емоционално изтощение. Ресурсите на планетата
вместо да са достояние на цялото човечество, са притежание на най-
богатите. Природата се унищожава, за да се извлекат по-големи
печалби.
Империализмът и войната вилнеят по света. Ксенофобията,
омразата към другите е във възход, това е средството на властта за да
ни разделя и насъсква едни срещу други. А човешките проблеми
всъщност са създадени от самата власт, за която са по-важни печалбите
отколкото хората.
Пропастта между това, което е сега и това, което може да бъде се
увеличава. Изборът пред нас е между хаоса - днешната система и
анархията - общество базирано на свободата. Между
самоунищожителното съперничество и благотворното сътрудничество.
Между отчаянието и надеждата. Между капитализма и свободата.

"Анархизъм, безвласническият социализъм"
(Кропоткин)
Анархията е свободно общество от свободни индивиди,
работещи заедно като равни, за да задоволят своите нужди и желания.
Анархията е простата идея, че хората се справят най-добре, когато са
свободни. Това значи, че ние решаваме какво е най-добро за общността,
в която живеем, за региона, за планетата. Край на властта на държавата,
капитализма, религията. Политици и началници, попове и бюрократи -
всички те са малцинството, което ни командва, обикновенно в наша
вреда. Потенциалът на хората е хванат в мъртвата хватка на властта,
която трупа богатство на техен гръб.
Властта се крепи основно на капиталистическата собственост и
държавния апарат. Затова анархизмът е против държавата и
капитализма, но и против всички останали форми на гнет - сексизъм,
расизъм, хомофобия, религиозен фанатизъм. Анархизмът иска да
създаде свободно общество за всички. Свят без потисничество и
експлоатация, където решенията се вземат от тези, които са пряко
заинтересовани. Децентрализирано общество, където властта е на
хората, а не на централизираната власт и йерархичната бюрокрация.
Анархизмът е теоритичния израз на нашите възможности да се
организираме и живеем без шефове и политици. Анархизмът кара
подтиснатите да осъзнаят силата си като класа и да се борят за правата
си и за едно революционно ново общество.

“Чрез неподчинение прогреса се е движил, чрез
неподчинение и бунтове"
(Оскар Уайлд)
Идеите на анархизма могат и се прилагат на практика всеки
ден. Когато подтиснатите се борят за правата си, защитават
свободата си, изразяват солидарност, кооперират се и се
организират без шефове и лидери, това е проявление на
анархистичния дух. Анархистите просто се опитват да заздравят и
усилят тези свободолюбиви тенденции, които вече съществуват
сред хората.
Анархистите са сърцето на антикапиталистическото движение.
Те взеха дейно участие в протестите в Сиатъл и Прага, както и на много
други места. Анархистите активно участват в работническите борби, в
анти-сексистките и анти-расистките борби, в защита на околната среда
и в защита на правата на животните, както и в други борби срещу
несправедливостта.
Анархистите виждат социалните борби като единствен начин за
промяна на обществото. Организираните колективи в нашите общости
и работни места могат да донесат истинската промяна. Само
директните действия и солидарността могат не просто да окажат
съпротива на днешното потисничество, но и да създадат утрешното общество.

"Не създавайте само идеите, но и фактите на бъдещето"
(Бакунин)
Директните действия създават рамката на обществото, което
ще замени капитализма. Свободното анархистично общество ще се
базира на собствените организирани групи на работниците и
всички подтиснати. Така анархията не е просто някаква
абстрактна цел, а самата борба на подтиснатите и
експлоатираните. Борбата срещу неправдата е училището на
анархизма. То ни учи не само да бъдем анархисти, но и да виждаме
обществото, което желаем. Общество, в което хората ще участват
във всичко, което ги засяга и интересува. Да можем сами да се
грижим за себе си е условието, за да съществува свободното
общество.

"От Русия се научихме как да НЕ прилагаме комунизма"
(Кропоткин)
Повечето комунисти-марксисти също са съгласни, че ни е
нужна коренна промяна и революция. Но анархизмът отхвърля
техния комунизъм като път към свободата. Историята потвърди
нашите опасения - болшевишкият комунизъм се оказа жестока
диктатура. Социалдемокрацията се оказа реформистки помощник
на капитализма.
Хората сами могат да организират и поддържат едно свободно
общество. Не се нуждаем от "народни" партии да взимат властта от
наше име. Ние не искаме властта. Властта е твърде опасна, за да се
остави в ръцете на един човек (цар, президент) или малка група от хора
(правителство, партия, парламент). Вярваме единствено в истинската
демокрация. Свобода и участие на всички. Истинският социализъм,
анархизмът ще бъде създаден от низините, не наложен от горе .

"Бъдете реалисти, искайте невъзможното" (Париж, 1968)
Нашата цел е свобода, равенство и солидарност - всичките
три заедно. Без равенство свободата е илюзорна. Без свобода
равенството е робство. Така анархистите са най-последователните
социалисти. Ние искаме за всеки не само неговата част от благата,
но и негова част от социалното управление.
Анархистите нямат готови за налагане решения за бъдещето. За
разлика от марксистите ние мислим, че хората сами ще могат да поемат
отговорността за своя живот и да се организират както сметнат за най-
добре. Без държава, шефове, лидери и партии. Истинската демокрация е
невъзможна без активното участие на всички заинтересовани, нещо,
което централизация не позволява. Една революционна организация
трябва да е изградена на този принцип. Само самоуправлението и
независимостта днес може да осигури равенството и свободата утре.
Ние се стремим да заменим държавата и капитализма с една
свободна федерация на групи практикуващи директната демокрация и
родени в класовата борба. Това ще бъде рамката на обществото.
Капитализмът може да бъде унищожен, само когато работниците
поемат работните си места и изхвърлят шефовете си. Под работнически
контрол, фабриките ще се федерират, за да бъде унищожена и
държавата. Решенията ще се взетат от самите хора и ще се представят
на общи събрания на отзоваеми делегати. Една подобна система не е
невъзможна мечта, тя се е появявала при всяка революция.
Само масовото участие може да създаде един добър за
живеене свят, където свободата не е само правото да избираш
политиците си, където ресурсите се използват за подобряване на
живота без да се разрушава планетата и където ползотворната работа
заменя безмисления труд.