Борбата на един народ .

„Освобождението на трудещите се е дело на самите тях”.

През март 1831г Миньори от френският град Реймс . На протестът са се развявали знамена с надпис „ Труд или смърт” По-късно групата разбунтували се са гилотинирани в Лион.
През 1831 на 21-ви ноември в Лион френски войници започват да стрелят срещу протестна манифестация на уволнени работници тъкачи. В отговор избухва въстание. Построени са барикади, над които се развявало черно знаме с надпис: ”Ще работя за да живея или ще умра сражавайки се!”. Това е първото в историята масово организирано въстание на работническите маси.
Годината е 1848. Безработицата нараства . Обединяват се работническите маси в Париж . Актовете на недоволство срещу президента Гизо расте .
Февруари 22-24 1848г. Въоръжени сблъсъци на работниците със френската полиция . Революционният дух расте . Оставката на президента Гизо не успокоява нещата и революционната борба продължава . Революционните действия на работниците достигат до кралския дворец и Луи-Филип абдикира. Под натиска на гневният народ новото временно правителство гарантира работа и създават т.нар „национални работилници”
На 15 Май 1848г. Републиканските клубове организират голяма демонстрация пред Бурбонския дворец, където заседава Учредителното събрание. Демонстрантите издигат лозунги за оказване помощ на народите на Полша, Италия и Германия. Стига се до сблъскване между войската и Националната гвардия. Опитът за революционен преврат не успява. Водачите на работниците са арестувани.
22 Юни 1848г. Новото консервативно правителство приема декрет за ликвидиране на националните работилници, който предизвиква протеста на работниците.
Въстание на парижкия пролетариат — известните „юнски дни". Военния министър Луи Кавеняк получава диктаторски пълномощия и потушава въстанието. Избити са около 4—5 хил. работници, 11 хиляди са арестувани , част от които са изпратени в Алжир и други френски колонии .
31. Май.1850г. Нови демонстрации на работниците . Приет е Закон, с конто се отнема избирателното право на значителна част от селския и фабричния пролетариат. Броят на избирателите намалява с 2,8 млн. души
1864г. 25 Май – премахнат е закона за забрана на стачките от 1791г
1865 Във Франция се организира секция на 1вия Интернационал.
През Ноември 1867 Протестна демонстрация на парижките работници под ръководството на членове на Интернационала срещу военната намеса на Наполеон в Италия.
1868г. Правителството разрешава провеждането на публични събрания, при условие че няма да се третират политически проблеми. В събранията участват широки народни маси. Въпреки че полицията имала право да ги прекъсва всеки момент, събранията се превръщат в поле на остри дискусии и изказвания на революционни дейци, функционери на Интернационала.
1869-1870. Нови стачни действия . Стачки в минните басейни на Лоара . Работниците от оръжейната фабрика на Крьозо влизат във кървави сражения със полицията .
Февруари 1870 Безредици в работническият квартал на Париж , потушени жестоко от полицията .
Май 1870 Барикади по улиците на Париж . Ожесточени сражения между работническият пролетариат и полицията . Започва 3ти процес срещу 38те арестувани членове на бюрото на парижкият интернационал . Процесът завършва с наказателни присъди . Недоволството на народа срещу бюрократичното управление на Наполеон расте .
31 Октомври 1970. Въстание на работническата класа против правителството на националната отбрана. Поради слаба организация, то е потушено още на следващият ден .
31 Октомври 1970. Въстание на работническата класа против правителството на националната отбрана. Поради слаба организация, то е потушено още на следващият ден .
18.Март 1971г. Правителството изпраща войски срещу разбунтувалите се гвардейци в Монмартр. Част от армията обаче преминава на страната на народа и подкрепя гвардейците. Това довежда до жестоки стълкновения. Правителствените войски се изтеглят във Версай. Националната гвардия поема управлението на града.
28 Март 1971г. Тържествено провъзгласяване на комуната. На първите си заседания Комуната избира Изпълнителен комитет, 10 комисии, които заместват министерствата, въвежда задължителна обща военна служба, обявява за невалидни досегашните разпореждалия на версайското правителство. В провинцията са изпратени много изтъкнати политици, за да организират комуни в градовете. Комуната въвежда редица правно-управленчески промени: обединява законодателната, изпълнителната и съдебната власт, отделя църквата от държавата, въвежда безплатно и общо образование, премахва постоянната армия и т. н. Парижката комуна е първата в историята диктатура на пролетариата.
На 2 Април 1971г Комунарите атакуват Версай (седалището на правителството), но след двудневни боеве са отблъснати.
5 Април 1971 Версайското правителство окончателно потушава революционното движение в Марсилия,Тулуза, Нарбон, Сен Етиен, Лион.
6 Април 1971г Маршал Мак Махал, след като е освободен от немски плен, поема командването на версайските войски и започва настъпателна операция срещу комунарите, обсажда Париж.
21 -24 Май 1971г. 130-хилядна правителствена версайска армия нахлува в Париж. Боевете по улиците на Париж са в разгара си. Подпалени са редица обществени сгради Тюйлери, кметството, Палатата на правосъдието и др. . Хиляди комунари са убити.
28 Май 1971. Парижката комуна е разгромена. Буржоазното правителство обявява края на войната. В столицата е въведено обсадно положение. От 50 хил. арестувани, 17 хил. са разстреляни, 13 хил. са осъдени на затвор и изгонване от страната, 7,5 хил. са изпратени в Нова Каледония, чийто климат и условия за живот са равнозначни на смъртна присъда.
1884. Легализиране на работническият синдикат.
1884-1886г Големи миньорски стачки в знак на ниските заплати и кризата в страната .
1887г Създава се трудова борса . Нова форма на работническият синдикат .
1 Май 1890. Чества се 1ви Май , ден на пролетарското единство и солидарността със всички трудещи се хора по света .
1 Май 1891г Протестна манифестация на миньорите от Фурми . Полицията прекратява мероприятието със куршуми . Десетки са ранените , а девет от протестиращите са убити от полицейският произвол.
1894г. Италианският анархист Казерио убива президента Карно.
1 Март 1905г. В цялата страна преминава силна вълна от демонстрации, събрания, митинги в подкрепа на руската революция. В средата на м. февруари, само през един ден стават демонстрации в 39 града. Създадено е Дружество на приятелите на руския народ, в което членува прогресивната френска интелигенция. Неуморим ръководител на тази организация е Анатол Франс. Защищавайки руската революция Дружеството осъществява много пропагандни акции.
Април 1905. Конфликт в порцелановата фабрика в Лимож. Към борбата им се присъединяват работниците от повечето предприятия. Те се опитват да превземат затвора и да освободят затворниците. Войската открива огън. От двете страни има жертви.
Ноември 1905г Политическа стачка на работниците в арсеналите на пристанищата Шербург, Брест, Тулон, Рошфор .
1096. Годината на стачките . Работнически стачки и демонстрации във всички провинции. Причината е минна катастрофа в която загиват хиляди миньори . Под натиска на работническата класа и синдикатите е въведен задължителен почивен ден в неделя . През годината са отбелязани 1309 стачки с 438 хил. стачкуващи. Конгресът на Общата конфедерация на труда приема т. нар. Амиенска харта, съдържаща систематизирана програма на анархосиндикализма. Анархосиндикализмът отрича държавата във всичките й форми, включително и диктатурата на пролетариата. За основна организация на работническата класа се счита профсъюзът.
1910г. Въведена е работническа пенсия - 65 годишна възраст . Недоволство на масите принуждават правителството да смъкне пенсионната граница на 60години .