Лъжливият Всезнайко .

Защо Гугъл не винаги казва истината>

Все повече хора търсят научна информация не в енциклопедиите и книгите, а в интернет, по-точно в Гугъл. Но верни ли са отговорите на мегатърсачката? Не, твърди ново американско изследване.

Събирането на информация в интернет става чрез търсачките и едва ли има нужда да споменавам коя е най-голямата и най-използваната от тях - мегатърсачката Гугъл /Google/. Отговорите на този „всезнайко” могат обаче да бъдат подвеждащи, тъй като отклоняват търсенето в неподозирана, а и неправилна посока , доказва последното проучване . Ново изследване, което анализира Гугъл като главен инструмент за събиране на научна информация в интернет. Заключенията са, че системата, по която Гугъл „отговаря” на търсенията, позволява на юзъра достъп само до една част от съществуващата по дадена тема информация, като много често тази информация бива представяна под определен ъгъл.

Гугъл избира какво да прочетем
В интернет вече има много полезна и ценна информация, но проблемът е, че Гугъл определя какво виждаме . Чрез препоръките (Google Suggest), които ни подхвърля, търсачката безотказно ни насочва встрани от най-точната информация, като ни отвежда към най-популярната. Точен пример за отговорите на Гугъл по ключовата дума „нанотехнологии”. В този конкретен случай търсачката отвежда до съдържание, от което не може да се научи нищо за самите технологии. Препоръките и класирането на съответните показани страници зависи от „популярността” на дискусиите по тази тема, което пък се променяло на всеки няколко месеца. Същото се случва с търсенията по почти всяка научна тема . Категорични: на резултатите не може да се разчита! Стесняването на перспективата само до най-популярните резултати насочва избора на информацията и оказва сериозно влияние върху знанията и мисленето на потребителя.

Който търси, намира ... ама не намира .
Говорителят на корпорацията Джейк Хубърт реагира с изявлението, че когато препоръчва връзки и подрежда резултатите, Гугъл се ръководи „единствено от обективни критерии”. И действително, конспирация няма, няма и човешка намеса: тези „обективни критерии” са изведени от търсещия алгоритъм на Гугъл, който ги определя, грубо казано, според броя на кликовете. В крайна сметка Гугъл е замислен като машина за търсене, която сортира резултатите според популярността на даден сайт, а не според качеството на предлаганата информация. Да не забравяме, че дори според шефа на Гугъл Ерик Шмит корпорацията е свързана преди всичко с рекламната индустрия. Така че Гугъл знае отговора на всеки зададен въпрос, но не дава гаранция, че този отговор ще е валиден и утре. Под въпрос е също дали отговорът е изобщо верен. Дали е заслуга на търсачката и появилото се наскоро в американската преса твърдение, че в България се говори „кирилски” език…?

Колко са дезинформираните?
64 процента от всички заявки за търсене в интернет минават през Гугъл - става дума за над 1 милиард заявки на ден. В САЩ 77 процента от потребителите използват интернет като главен източник за търсене на научна информация, като повечето от тях прибягват до услугите на Гугъл. Мегатърсачката доминира и в световен план - само 16.3 процента от търсенията минават през Яху /Yahoo/.

източник Deutsche welle

Борбата на един народ .

„Освобождението на трудещите се е дело на самите тях”.

През март 1831г Миньори от френският град Реймс . На протестът са се развявали знамена с надпис „ Труд или смърт” По-късно групата разбунтували се са гилотинирани в Лион.
През 1831 на 21-ви ноември в Лион френски войници започват да стрелят срещу протестна манифестация на уволнени работници тъкачи. В отговор избухва въстание. Построени са барикади, над които се развявало черно знаме с надпис: ”Ще работя за да живея или ще умра сражавайки се!”. Това е първото в историята масово организирано въстание на работническите маси.
Годината е 1848. Безработицата нараства . Обединяват се работническите маси в Париж . Актовете на недоволство срещу президента Гизо расте .
Февруари 22-24 1848г. Въоръжени сблъсъци на работниците със френската полиция . Революционният дух расте . Оставката на президента Гизо не успокоява нещата и революционната борба продължава . Революционните действия на работниците достигат до кралския дворец и Луи-Филип абдикира. Под натиска на гневният народ новото временно правителство гарантира работа и създават т.нар „национални работилници”
На 15 Май 1848г. Републиканските клубове организират голяма демонстрация пред Бурбонския дворец, където заседава Учредителното събрание. Демонстрантите издигат лозунги за оказване помощ на народите на Полша, Италия и Германия. Стига се до сблъскване между войската и Националната гвардия. Опитът за революционен преврат не успява. Водачите на работниците са арестувани.
22 Юни 1848г. Новото консервативно правителство приема декрет за ликвидиране на националните работилници, който предизвиква протеста на работниците.
Въстание на парижкия пролетариат — известните „юнски дни". Военния министър Луи Кавеняк получава диктаторски пълномощия и потушава въстанието. Избити са около 4—5 хил. работници, 11 хиляди са арестувани , част от които са изпратени в Алжир и други френски колонии .
31. Май.1850г. Нови демонстрации на работниците . Приет е Закон, с конто се отнема избирателното право на значителна част от селския и фабричния пролетариат. Броят на избирателите намалява с 2,8 млн. души
1864г. 25 Май – премахнат е закона за забрана на стачките от 1791г
1865 Във Франция се организира секция на 1вия Интернационал.
През Ноември 1867 Протестна демонстрация на парижките работници под ръководството на членове на Интернационала срещу военната намеса на Наполеон в Италия.
1868г. Правителството разрешава провеждането на публични събрания, при условие че няма да се третират политически проблеми. В събранията участват широки народни маси. Въпреки че полицията имала право да ги прекъсва всеки момент, събранията се превръщат в поле на остри дискусии и изказвания на революционни дейци, функционери на Интернационала.
1869-1870. Нови стачни действия . Стачки в минните басейни на Лоара . Работниците от оръжейната фабрика на Крьозо влизат във кървави сражения със полицията .
Февруари 1870 Безредици в работническият квартал на Париж , потушени жестоко от полицията .
Май 1870 Барикади по улиците на Париж . Ожесточени сражения между работническият пролетариат и полицията . Започва 3ти процес срещу 38те арестувани членове на бюрото на парижкият интернационал . Процесът завършва с наказателни присъди . Недоволството на народа срещу бюрократичното управление на Наполеон расте .
31 Октомври 1970. Въстание на работническата класа против правителството на националната отбрана. Поради слаба организация, то е потушено още на следващият ден .
31 Октомври 1970. Въстание на работническата класа против правителството на националната отбрана. Поради слаба организация, то е потушено още на следващият ден .
18.Март 1971г. Правителството изпраща войски срещу разбунтувалите се гвардейци в Монмартр. Част от армията обаче преминава на страната на народа и подкрепя гвардейците. Това довежда до жестоки стълкновения. Правителствените войски се изтеглят във Версай. Националната гвардия поема управлението на града.
28 Март 1971г. Тържествено провъзгласяване на комуната. На първите си заседания Комуната избира Изпълнителен комитет, 10 комисии, които заместват министерствата, въвежда задължителна обща военна служба, обявява за невалидни досегашните разпореждалия на версайското правителство. В провинцията са изпратени много изтъкнати политици, за да организират комуни в градовете. Комуната въвежда редица правно-управленчески промени: обединява законодателната, изпълнителната и съдебната власт, отделя църквата от държавата, въвежда безплатно и общо образование, премахва постоянната армия и т. н. Парижката комуна е първата в историята диктатура на пролетариата.
На 2 Април 1971г Комунарите атакуват Версай (седалището на правителството), но след двудневни боеве са отблъснати.
5 Април 1971 Версайското правителство окончателно потушава революционното движение в Марсилия,Тулуза, Нарбон, Сен Етиен, Лион.
6 Април 1971г Маршал Мак Махал, след като е освободен от немски плен, поема командването на версайските войски и започва настъпателна операция срещу комунарите, обсажда Париж.
21 -24 Май 1971г. 130-хилядна правителствена версайска армия нахлува в Париж. Боевете по улиците на Париж са в разгара си. Подпалени са редица обществени сгради Тюйлери, кметството, Палатата на правосъдието и др. . Хиляди комунари са убити.
28 Май 1971. Парижката комуна е разгромена. Буржоазното правителство обявява края на войната. В столицата е въведено обсадно положение. От 50 хил. арестувани, 17 хил. са разстреляни, 13 хил. са осъдени на затвор и изгонване от страната, 7,5 хил. са изпратени в Нова Каледония, чийто климат и условия за живот са равнозначни на смъртна присъда.
1884. Легализиране на работническият синдикат.
1884-1886г Големи миньорски стачки в знак на ниските заплати и кризата в страната .
1887г Създава се трудова борса . Нова форма на работническият синдикат .
1 Май 1890. Чества се 1ви Май , ден на пролетарското единство и солидарността със всички трудещи се хора по света .
1 Май 1891г Протестна манифестация на миньорите от Фурми . Полицията прекратява мероприятието със куршуми . Десетки са ранените , а девет от протестиращите са убити от полицейският произвол.
1894г. Италианският анархист Казерио убива президента Карно.
1 Март 1905г. В цялата страна преминава силна вълна от демонстрации, събрания, митинги в подкрепа на руската революция. В средата на м. февруари, само през един ден стават демонстрации в 39 града. Създадено е Дружество на приятелите на руския народ, в което членува прогресивната френска интелигенция. Неуморим ръководител на тази организация е Анатол Франс. Защищавайки руската революция Дружеството осъществява много пропагандни акции.
Април 1905. Конфликт в порцелановата фабрика в Лимож. Към борбата им се присъединяват работниците от повечето предприятия. Те се опитват да превземат затвора и да освободят затворниците. Войската открива огън. От двете страни има жертви.
Ноември 1905г Политическа стачка на работниците в арсеналите на пристанищата Шербург, Брест, Тулон, Рошфор .
1096. Годината на стачките . Работнически стачки и демонстрации във всички провинции. Причината е минна катастрофа в която загиват хиляди миньори . Под натиска на работническата класа и синдикатите е въведен задължителен почивен ден в неделя . През годината са отбелязани 1309 стачки с 438 хил. стачкуващи. Конгресът на Общата конфедерация на труда приема т. нар. Амиенска харта, съдържаща систематизирана програма на анархосиндикализма. Анархосиндикализмът отрича държавата във всичките й форми, включително и диктатурата на пролетариата. За основна организация на работническата класа се счита профсъюзът.
1910г. Въведена е работническа пенсия - 65 годишна възраст . Недоволство на масите принуждават правителството да смъкне пенсионната граница на 60години .

Анархия или Хаос

Анархия Или Хаос Изборът Е Твой

Анархия или Хаос?
Живеем в свят, белязан от огромно неравенство в богатството и
властта. Малкото избегнали материалната бедност често пъти заплащат
за това с психическо и емоционално изтощение. Ресурсите на планетата
вместо да са достояние на цялото човечество, са притежание на най-
богатите. Природата се унищожава, за да се извлекат по-големи
печалби.
Империализмът и войната вилнеят по света. Ксенофобията,
омразата към другите е във възход, това е средството на властта за да
ни разделя и насъсква едни срещу други. А човешките проблеми
всъщност са създадени от самата власт, за която са по-важни печалбите
отколкото хората.
Пропастта между това, което е сега и това, което може да бъде се
увеличава. Изборът пред нас е между хаоса - днешната система и
анархията - общество базирано на свободата. Между
самоунищожителното съперничество и благотворното сътрудничество.
Между отчаянието и надеждата. Между капитализма и свободата.

"Анархизъм, безвласническият социализъм"
(Кропоткин)
Анархията е свободно общество от свободни индивиди,
работещи заедно като равни, за да задоволят своите нужди и желания.
Анархията е простата идея, че хората се справят най-добре, когато са
свободни. Това значи, че ние решаваме какво е най-добро за общността,
в която живеем, за региона, за планетата. Край на властта на държавата,
капитализма, религията. Политици и началници, попове и бюрократи -
всички те са малцинството, което ни командва, обикновенно в наша
вреда. Потенциалът на хората е хванат в мъртвата хватка на властта,
която трупа богатство на техен гръб.
Властта се крепи основно на капиталистическата собственост и
държавния апарат. Затова анархизмът е против държавата и
капитализма, но и против всички останали форми на гнет - сексизъм,
расизъм, хомофобия, религиозен фанатизъм. Анархизмът иска да
създаде свободно общество за всички. Свят без потисничество и
експлоатация, където решенията се вземат от тези, които са пряко
заинтересовани. Децентрализирано общество, където властта е на
хората, а не на централизираната власт и йерархичната бюрокрация.
Анархизмът е теоритичния израз на нашите възможности да се
организираме и живеем без шефове и политици. Анархизмът кара
подтиснатите да осъзнаят силата си като класа и да се борят за правата
си и за едно революционно ново общество.

“Чрез неподчинение прогреса се е движил, чрез
неподчинение и бунтове"
(Оскар Уайлд)
Идеите на анархизма могат и се прилагат на практика всеки
ден. Когато подтиснатите се борят за правата си, защитават
свободата си, изразяват солидарност, кооперират се и се
организират без шефове и лидери, това е проявление на
анархистичния дух. Анархистите просто се опитват да заздравят и
усилят тези свободолюбиви тенденции, които вече съществуват
сред хората.
Анархистите са сърцето на антикапиталистическото движение.
Те взеха дейно участие в протестите в Сиатъл и Прага, както и на много
други места. Анархистите активно участват в работническите борби, в
анти-сексистките и анти-расистките борби, в защита на околната среда
и в защита на правата на животните, както и в други борби срещу
несправедливостта.
Анархистите виждат социалните борби като единствен начин за
промяна на обществото. Организираните колективи в нашите общости
и работни места могат да донесат истинската промяна. Само
директните действия и солидарността могат не просто да окажат
съпротива на днешното потисничество, но и да създадат утрешното общество.

"Не създавайте само идеите, но и фактите на бъдещето"
(Бакунин)
Директните действия създават рамката на обществото, което
ще замени капитализма. Свободното анархистично общество ще се
базира на собствените организирани групи на работниците и
всички подтиснати. Така анархията не е просто някаква
абстрактна цел, а самата борба на подтиснатите и
експлоатираните. Борбата срещу неправдата е училището на
анархизма. То ни учи не само да бъдем анархисти, но и да виждаме
обществото, което желаем. Общество, в което хората ще участват
във всичко, което ги засяга и интересува. Да можем сами да се
грижим за себе си е условието, за да съществува свободното
общество.

"От Русия се научихме как да НЕ прилагаме комунизма"
(Кропоткин)
Повечето комунисти-марксисти също са съгласни, че ни е
нужна коренна промяна и революция. Но анархизмът отхвърля
техния комунизъм като път към свободата. Историята потвърди
нашите опасения - болшевишкият комунизъм се оказа жестока
диктатура. Социалдемокрацията се оказа реформистки помощник
на капитализма.
Хората сами могат да организират и поддържат едно свободно
общество. Не се нуждаем от "народни" партии да взимат властта от
наше име. Ние не искаме властта. Властта е твърде опасна, за да се
остави в ръцете на един човек (цар, президент) или малка група от хора
(правителство, партия, парламент). Вярваме единствено в истинската
демокрация. Свобода и участие на всички. Истинският социализъм,
анархизмът ще бъде създаден от низините, не наложен от горе .

"Бъдете реалисти, искайте невъзможното" (Париж, 1968)
Нашата цел е свобода, равенство и солидарност - всичките
три заедно. Без равенство свободата е илюзорна. Без свобода
равенството е робство. Така анархистите са най-последователните
социалисти. Ние искаме за всеки не само неговата част от благата,
но и негова част от социалното управление.
Анархистите нямат готови за налагане решения за бъдещето. За
разлика от марксистите ние мислим, че хората сами ще могат да поемат
отговорността за своя живот и да се организират както сметнат за най-
добре. Без държава, шефове, лидери и партии. Истинската демокрация е
невъзможна без активното участие на всички заинтересовани, нещо,
което централизация не позволява. Една революционна организация
трябва да е изградена на този принцип. Само самоуправлението и
независимостта днес може да осигури равенството и свободата утре.
Ние се стремим да заменим държавата и капитализма с една
свободна федерация на групи практикуващи директната демокрация и
родени в класовата борба. Това ще бъде рамката на обществото.
Капитализмът може да бъде унищожен, само когато работниците
поемат работните си места и изхвърлят шефовете си. Под работнически
контрол, фабриките ще се федерират, за да бъде унищожена и
държавата. Решенията ще се взетат от самите хора и ще се представят
на общи събрания на отзоваеми делегати. Една подобна система не е
невъзможна мечта, тя се е появявала при всяка революция.
Само масовото участие може да създаде един добър за
живеене свят, където свободата не е само правото да избираш
политиците си, където ресурсите се използват за подобряване на
живота без да се разрушава планетата и където ползотворната работа
заменя безмисления труд.

Animal Liberation Front

Какво е ALF ?

Animal Liberation Front (ALF) или на български - "Фронт за освобождение на животните" е име използвано по целия свят от радикални активисти, които предприемат пряко действие в защита на животните. То може да включва освобождение на животни от кожарски ферми или лаборатории, саботаж, палежи и атаки на частна собственост и техника използвани за вивисекция или други свързани с жестокост към животните индустрии.

A.L.F. не е организация и няма членове, а представлява децентрализирана мрежа работеща на анархистки - нейерархичен принцип. Фронтът се състои от малки (между 1 и 10 души) тайни автономни групи от хора по цял свят, като между групите няма никаква координация и работят напълно независимо и тайно, не можеш по никакъв начин да разбереш дали един човек е част от ALF. Една клетка може да се състои само от един човек. Робин Уеб, които държи Animal Liberation Press Office (независима медия, отразяваща дейноста на фронта във Великобритания) казва за този модел на активизъм: "A.L.F. не може да бъде победен, не може да бъде ефективно инфилтриран, не може да бъде спрян.". Това им помага да не бъдат разкрити и арестувани, тъй като няма централна организация или ръководител на членския състав, при извършване на акции, хората са водени от единствено от тяхното съзнание или колективно взети решения чрез консенсус.
Поради структурата си наподобяваща на терористична мрежа ALF в САЩ е обявен от ФБР за "най-опасната домашна терористична заплаха на територията на САЩ", като се нарежда в списъка с терористични групи редом до Ал Кайда. А стотици тайни агенти се опитват да се инфилтрират в ALF. Активистите обаче не се смятат за терорсти, а наричат терористи тези, които убиват невинни животи и подкрепят индустрията на смъртта, страданието и жестокостта. Директивите на ALF категорично забраняват насилието срещу каквото и да било живо същество, в акциите на ALF не трябва да пострада нито едно животно, нито един човек, дори и той да е отговорен за страданието на животните. Никой не е защитен от чувството на състрадание към животните. Дори работниците в индустриите, нараняващи животни се отвращават и повече не могат да понесат гледката на страдащите животни. Понякога ALF активисти се опитват да започнат работа в някоя от тези индустрии, за да могат да заснемат материали със скрита камера и да получат необходимата им информация как да се промъкнат незабелязано в дебрите на нощта и да освободят животните затворени там. Всяко деяние от човек, който е вегетарианец/веган и се придържа към строгите ненасилствени принципи на ALF, може да се счита за действие на фронта. Такива са както икономическите саботажи и разрушение на имущество, така и директното освобождение, намиране на ветеринарна помощ и подслон за освободените животни.

Краткосрочните планове на ALF са да спасява колкото се може повече животни от жестоките индустрии и пряко да саботира тези практики. В дългосрочен план ALF се стреми да сложи край на насилието над животни, като изкара от бизнеса всички компании, експлоатиращи животни.

Принципи на ALF:

- Да освобождава животни от места, където те са били наранявани (лаборатории, промишлени ферми, ферми за кожи, козина и пр.), да ги оставя на места, където биха изживели живота си по естествен начин.

- Да нанася икономически щети на тези, които печелят за сметка на експлоатацията и страданието на животни.

- Чрез ненасилствени преки действия и освобождения да разкрива и показва на обществото ужаса и зверствата извършени срещу животните, затворени зад дебелите стени на индустриите печелещи от тези жестокости.

- Да предприема всички необходими ненасилствени мерки срещу нараняването на животните.

- Да анализира възможните последици от всички действия, които възнамерява да извърши и никога да не прибягва до генерализации, когато има на разположение конкретна информация.

Nazi Straight Edge ???

Защо Straight Edge и Нацизма са несъвместими

Трябва отчетливо и ясно да се каже, че расизмът, фашизмът и национал-социализмът не могат да имат отношение към SXE културата. Двете течения са напълно противоположни и си противоречат още в своите корени. В SXE културата не може да става въпрос за никакви политически течения, било то десни или леви. SXE е движение възникнало в PUNK и HARD CORE културата, която винаги е представлявала пъстър коктейл от хора с различнен цвят на кожата или различни религиозни възгледи. HARD CORE сцената винаги се е борила с проявата на расизъм и нетолерантност към различни етноси и групи хора. Нацистите често обичат да говорят за това, че SXE не е политическо направление и може да се причеслява към някой политически точки - в това число и десните. Това твърдение обаче е напълно НЕвярно. SXE действително няма политическа установка, но тази сцена винаги е носила и ще носи антирасистки идеи така както винаги е било. В SXE движенията винаги са участвали хора с различни националности и раси затова расизмът винаги си е противоречал с тази сцена. Именно за това хората проповядващи десни идеи отричат пънкари, кораджии и еджари. Във всички епохи на HARD CORE сцената бандите се обявявали срещу расизма в своите текстове, а ако някое наци се появи на концерт, често яде бой или бързо бива изритан от събитието.

В началото на 80те групи като 7 Seconds имат песен, в която се пее "Racism Sux", а в средата и края на 80те банди като Judge и Unit Pride пряко застават срещу расизма (Както против бял, така и против черен) в своите текстове. Течението се запазва и през 90те с групи като Floorpunch и Nations On Fire, през 2000-те Over My Dead Body и др.

Еджърът може да не бъде антифа, може да не се интересува от политика, но определно не може да се придържа към нацистката и расистката гледна точка. Може да бъдеш наци,да не пиеш да не пушиш, но тва не те прави SXE и никога няма да станеш и въобще не можеш да се наречеш така. Всеки нормален човек, запознат с историята на PUNK и HARD CORE сцената, ще те възприеме като глупав позьор, който
си няма ни най-малка представа от SXE. Ясно е, че в САЩ и Европа има нацисти, който се наричат NAZI SXE, но не могат да докажат нищо. Tе се наричат както им е угодно и както на тях им харесва, но никога няма да бъдат TRUE STRAGHT EDGE, а ще бъдат поредните FAKE клоуни. Важното е това не как се назоваваш, а какъв се явяваш в същност.

Всеки еджър в една или друга форма се застъпва срещу расизма, фашизма и националсоциализма, било то с юмруци, стрийт арт, музика или с тих и мирен образ. Главното най-накрая е да се разбере, че SXE и нацизма не са съвместими и всеки проповядващ фашистките идеи ще бъде бит, плют и третиран като нищожество. ТОВА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЯСНО НА ВСИЧКИ!!!

ДЕВЕТИМАТА ОТ ТАРНАК

Живата френска традиция на съботажите

Областта Лимузен в Централна Франция се отличава със своята слаба населеност. Мъгливите планини и плата изобилстват с вечнозелени гори, ромолящи поточета и древноримски руини, природата е пъстра и красива като в Айдахо или Монтана и е също толкова привлекателна за вдъхновени от Хемингуей рибари и ловци. Скалистият район е пословично труден за земеделие, а друга стопанска дейност почти няма, с изключение на малко летен туризъм. Повечето от местните хора с мъка изкарват хляба си с животновъдство или се редят година след година на опашка за скромните френски помощи за безработни, възлизащи на около 350 евро месечно.

Тази планинска област, разположена почти в геометричния център на Франция, е традиционно свързана със селския комунизъм още от времето на Френската революция. До днес много градчета и села тук имат комунистически кметове, преизбирани в продължение на десетилетия. Най-голямото населено място в област Лимузен – Лимож – е приятен град, известен с производството на порцелан. Бил е управляван от социалисти повече от век. Когато нацистите нахлули във Франция по време на Втората световна война, планините и горите на Лимузен така гъмжали от комунистическата френска съпротива, че нашествениците от Вермахта нарекли района Малката Русия. Местните хора с гордост напомнят на посетителите, че тукашните гори били едно от малкото места по време на Вишиска Франция, които никога не паднали изцяло под немска окупация по време на войната. Благодарение на своите въоръжени планински отряди, наричани „маки”, които се сражавали упорито срещу нашествениците. Лимузен и околността, исторически пренебрегвани от останалата Франция, добиха известност напоследък заради събитията в едно малко и отдалечено планинско селце с население от стотина души, на име Тарнак. Това населено място предизвика разгорещен национален дебат относно използването на термина „тероризъм” от страна на управлението на Саркози, както и за разликата между „терор” и богатата френска традиция на саботаж. През 2004 група от двайсетина парижки скуотъри (squatter  – човек, който се самонастанява в необитавана общинска или друга собственост с цел да не плаща за жилище или като израз на обществени и политически възгледи, или и двете – б. пр.) и студенти с радикални убеждения започват да проучват селата из Франция в търсене на място, където да се преселят и да основат колектив. Тарнак е само един от многото възможни варианти и е предпочетен не поради някакви лични връзки с района, а заради богатото си комунистическо минало и благосклонния кмет комунист. Групичката се установява там и създава база, от която членовете й да могат да пътуват до Париж и да се връщат. Купуват една изоставена ферма, засаждат земята и започват да отглеждат животни. Освен това се захващат да управляват на кооперативни начала две от малкото предприятия в селото – полуработеща кръчма и смесен магазин.

През 2008 изтъкнатият френски криминалист Ален Боер попада в Amazon.com на книга със заглавието L’insurrection qui vient (Идващият бунт). Книгата е издадена от френското издателство La Fabrique и е написана от анонимен колектив, нарекъл себе си Невидимия комитет. Усетил нещо общо между тази група и европейските от 70-те и 80-те като на бандата Baader-Meinhof (официално наричана Фракция Червена армия), Боер веднага купува 40 екземпляра от книгата и ги разпределя между детективи из цяла Франция, които са инструктирани от вътрешния министър Мишел Алио-Мари да следят за активизиране на крайно леви и анархо-автономистки клетки в Европа. Терминът крайно леви възниква във Ваймарска Германия през 20-те години на 20. век, за да обозначи радикали, които са несъгласни и с болшевизма, и с либералната демокрация. Терминът придобива нова актуалност, за да назове нихилистичното бунтарско течение, което не формулира никакви искания и цели, и което възниква след антиглобализационното движение в първите години на 21. век. Саркози и Алио-Мари са сериозно разтревожени от емигрантските и студентските безредици, които заливат Франция през 2005. Те са свидетели и на яростните улични битки между групи младежи и силите на реда в Гърция през 2008. Френските органи за вътрешна сигурност подозират групата от Тарнак в авторство на подстрекателската книга Идващият бунт и започват да ги следят. Нетрадиционният начин на живот на групата от Тарнак веднага поражда съмнения: Това са младежи, които преди са живели като скуотъри и анархисти, но са напуснали градската суматоха на Париж, за да се преместят в затънтено планинско селце, което някога е било сцена на партизански войни. Това, че някои от групата в Тарнак не ползват мобилни телефони, увеличава подозренията на полицията и бива по-късно обяснено от френските власти като опит да се избегне всякакво проследяване.

В края на октомври и началото на ноември през 2008 железа с форма на подкова са използвани в саботирането на електропроводите на високоскоростни влакови линии в Лимузен, като причиняват спиране на железопътния транспорт в района и сериозни смущения в разписанието. Саботажът има за цел единствено да спре влаковете и не би могъл да предизвика злополука или дерайлиране. Скоро след този случай, на 11 ноември, стотици маскирани служители на органите за сигурност извършват десант в потъналия в сън Тарнак и арестуват деветима от комунарите, срещу които Министерството на вътрешните работи повдига обвинения за „злодейски заговор с цел организиране на терористични актове”. Това е многозначително и единствено по рода си обвинение във Франция – държава с дълга и впечатляваща история в полето на саботажа, но с почти никакво понятие от вътрешен тероризъм. В дните след арестите, в Тарнак нахлуват журналисти, които правят сензационни репортажи за идиличното селце, наричайки го „гнездо на терористи”. Попитани за Идващият бунт, комунистите от Тарнак заявяват, че са запознати с книгата, но отричат авторство и има защо. Идващият бунт изрично препоръчва прекъсването на инфраструктурните връзки в държавата като крачка към революцията. След затихването на първоначалния медиен шум общественото мнение във Франция рязко се завърта в полза на деветимата от Тарнак. Хората възприемат групата като изкупителна жертва на правителството на Саркози, което е обезумяло, вцепенено от страх пред терористите и настроено расистки срещу емигрантите мюсюлмани. Изведнъж на деветимата започват да гледат като на обикновени младежи, преместили се от Париж в старомодния Тарнак, за да потърсят, по внимателния израз на техните родители и съседи, “различен живот”. Деветимата от Тарнак бързо се превръщат в любимци на френските интелектуалци левичари от ерата след 1968.

Жулиен Купа, един от по-харизматичните и ефектни заподозрени от деветимата, има опит като редактор на популярно постситуационистко философско списание, наречено Tiqqun (излизало от 1999 до 2001), чийто стил носи поразителна прилика с Идващият бунт и други текстове на Невидимия комитет. Деветимата от Тарнак получават подкрепа от известни интелектуалци като Славой Жижек, Ален Бадиу и Алберто Тоскано, които призовават те да бъдат освободени и да не бъдат наричани терористи. Италианският философ Джорджо Агамбен публикува от тяхно име статия във френския вестник Libération. Не е без значение и фактът, че мнозина от деветимата от Тарнак произхождат от добри, заможни семейства и са следвали философия, което ги прави да изглеждат в очите на медиите по-скоро като ново, секси ситуационистко движение, отколкото като яростни пролетарии, установили се на село. В крайна сметка деветимата от Тарнак са осъдени на шест месеца лишаване от свобода и са освободени под гаранция до процеса, който предстои. Те трябва да се явяват в полицията всяка седмица, за да е сигурно, че няма да се укрият за делото. Като „заговорничещи злодеи” на деветимата е забранено да общуват помежду си.